Чувства

Днес отново говорихме. Отново за нас, отново за това кой от какво го е страх, от какво се притеснява, как ще бъде за напред. Беше странно, защото казваме "Обичам те", а от друга страна присъства чувството, че нищо не е сигурно, че ще се разделим. Аз не искам, ти също не искаш, нали така казваш. Защо като не искаме ни е страх? Искаш от мен да се променя, защото има неща, които не ти харесват (вече), които влошават нещата, връзката. Ти казваш, че си се променил и няма на къде повече, аз съм на ред. Моята промяна е решаваща сега, след толкова години, това време в което сме се обичали и все още знаем и чувстваме, че се обичаме, сега аз трябва да се променям. Знам какво да променя, ти също ми го казваш, но дали това е проблема, ще стане ли всичко както преди, ще бъдем ли отново както преди? Не искаш да се връщаш назад, въпреки, че аз обичам да го правя и да ти напомням от къде започна това между нас, как беше до сега. До сега - това е като стена, която не знам как ще прескочим, струва ми се невъзможно, страх ме е. Толкова ме е страх, че се чувствам объркана, собственото ми Аз се разкъсва, не знам дали може да продължи или ще си остане само със спомените. Не е добре да живеем със спомените, нали винаги сме искали да бъдем щастливи, но къде е това щастие, не го виждам, не го чувствам. Има само някаква странна празнота и това "Обичам те", страх, самота и пак "Обичам те". Не и не, отказвам да го осъзная, не искам и да си помислям за край, какъв край? Та нали за това аз съм тук, чакам, преди ти мен чакаше, после аз теб и сега пак. Защо не можем да разговаряме всъщност, какво се случва с нас? Загубили сме нещо по пътя си. Или някой ни го отне? Толкова ми е трудно, боли ме ужасно много. Искам промяна, не искам тази стена, не искам този страх. Какво да направя, как да се справя с всичко това, ако не сме един до друг?