Отново научих нещо, което ме накара да изтръпна. Знаех си, че не трябва да продължавам да искам или да търся истината. Но така е, когато съмнението надделява, тогава нямам друг избор. Във всеки един удобен момент ти ме лъжеш, как е възможно това? Казваш, че не е така, а споделяш нашите лични проблеми на трети, с които имаш нещо общо (отново), плътско общо разбира се. Аз не си затварям очите, даже напротив, те са ми широко отворени и аз съм наясно, че кръшканията май нямат край, дори и от разстояние, дори и виртуално, за теб това е най-важното. Ти плюеш на всички чувства, защото не знаеш дали изобщо имаш такива към мен, обидата е единственото, което мога да чуя, а се надявам на нещо, което няма да стане. Безсмислено ли е вече всичко, как да го приключа? Казвам ти да вземеш решение, а ти ме въртиш, защото ти е трудно, след 12 години да решиш какво искаш? Странно нали, как след толкова години все още не си сигурен? Това е показателно, за това, че или нямаш никакви чувства или това, което имаш (както сам казваш) не знаеш всъщност какво е, не си влюбен истински, както не веднъж ми беше казвал, само ме лъжеш. Как да постъпя аз, когато все още те обичам, а всеки път изтръпвам и ми прилошава, когато разбера за поредната лъжа? Какво да направя, за себе си най-вече, колко още мога да издържа така? Заради секс и пари се превръщаш в едно жалко подобие на човек, ти започваш все повече и повече да заприличваш на животно, и то от най-долните.
Знаеш ли, сега просто ще си замълча. Ще очаквам твоето решение, защото когато ми го споделиш няма да има връщане назад. Страх ли те е, притеснено ти е, сам ми го казваш. А най-смешното и тъжното в същото време е, че аз знам причината. Опциите винаги са две - или слагаш край и продължаваш живота си на вечен кръшкач, освен ако не намериш любовта на живота си (което до сега изглежда не се е случило, пак заради лъжите ти), или продължаваме на следващото ниво, но там вече, така както аз тотално се променям, ще трябва и ти да го направиш - да престанеш веднъж за винаги, просто да престанеш...с лъжите, изневерите, споделянето на лични, съвсем лични неща с други (жени)?!?!?! Не мога да повярвам, че го казвам, че ми се случва, не мога, защото ти вярвах. Сега нямам нищо, само тази любов, която ме убива.
