Кремчетата

Трябваше да станат целувки, но се получи бял крем, приятен, много сладък. Тупнахме го върху пудинга и оставихме всичко да се охлади. И през това време се скарахме. Вече имам чувството, че с нея никога няма да можем да издържим дори и половин час в една стая, без накрая да не заспорим за нещо, да не започнем да се дразним за глупости или да пускаме шеги, които да се окажат началото на нова караница. Сестри. Братя. Сестри и братя, всички са/сме така, но до кога ли? При някои този момент продължава само до като единия или и двамата излязат от пубертета, при други това може да трае с години, та даже и до живот. Сега, когато, след поредната безумна случка, резултат от която са нацупените физиономии на майка и дъщеря/сестра, описвам недоумението си тук, започвам да си мисля, че при нас, този момент определено ще продължи още....години? Не знам да има друг човек около мен, с който да имаме толкова разногласия и спорове по абсолютно всичко. А ми се е налагало да давам съвети, разбира се след като ми е искала мнението. Но защо ли, след като накрая всичко отново се свежда до едно и също - кофти настроение дни наред, мълчание, досада. Помня, когато тя се роди, а аз бях на 7. Неразбиране. Егоизъм. Гняв. Дали моите чувства от тогава се завръщат, у мен или към мен? Не ги искам сега, не искам да прекъсват времето и промяната. Все пак сме сестри, уповавайки се една на друга.