Без заглавие

Има ли нещо по-проклето от изневярата? Този въпрос си задавах последните 10 дни и не можах да достигна до еднозначен отговор, колкото и да ми се искаше, а много ми се искаше, за да мога да се успокоя и да си изчистя главата. А в главата ми все още е миш-маш, от най-големите, който не ми дава мира, който не мога да изхвърля в боклука или да дам на някой друг да изяде. Но това е в моята глава, реално всичко може и да не е чак толкова омазано. При положение, че тази каша е забърквана и преди време, защо сега се тормозя толкова? Защо ми е този миш-маш? Ааааа да, любовта... Но не всичко се крепи на нея, тя и без това вече се е прегърбила и е преуморена от многото обиколки през годините. Сигурно има начин да се посъживи, ех, няма да се върне 10 години назад, но поне ще си върне усмивката. За кое всъщност мислех, за мен или за любовта (ни)? Не се чувствам уморена, а предадена, което не знам дали времето може да излекува. Не знам, не мога да мисля повече.