Here we go again, Christmas is behind us and the New Year is approaching as quick as it only can be, only a few days left and there you go - 2010 is here! Expose your wishes, longings, desires, prayers, beliefs, artefacts of hidden thoughts and knowledge, get rid of your disbalanced emotions and regrets, disbeliefs in one's skills, exaggerated know-how and intellectual perversity, unsatisfied ego and doubting oneself, let all these golden fish free, abandon them, take a fresh breath and step into this new age of life, as pure as you can. Step into this new path and find yourself revived (hopefully).
Трябваше да станат целувки, но се получи бял крем, приятен, много сладък. Тупнахме го върху пудинга и оставихме всичко да се охлади. И през това време се скарахме. Вече имам чувството, че с нея никога няма да можем да издържим дори и половин час в една стая, без накрая да не заспорим за нещо, да не започнем да се дразним за глупости или да пускаме шеги, които да се окажат началото на нова караница. Сестри. Братя. Сестри и братя, всички са/сме така, но до кога ли? При някои този момент продължава само до като единия или и двамата излязат от пубертета, при други това може да трае с години, та даже и до живот. Сега, когато, след поредната безумна случка, резултат от която са нацупените физиономии на майка и дъщеря/сестра, описвам недоумението си тук, започвам да си мисля, че при нас, този момент определено ще продължи още....години? Не знам да има друг човек около мен, с който да имаме толкова разногласия и спорове по абсолютно всичко. А ми се е налагало да давам съвети, разбира се след като ми е искала мнението. Но защо ли, след като накрая всичко отново се свежда до едно и също - кофти настроение дни наред, мълчание, досада. Помня, когато тя се роди, а аз бях на 7. Неразбиране. Егоизъм. Гняв. Дали моите чувства от тогава се завръщат, у мен или към мен? Не ги искам сега, не искам да прекъсват времето и промяната. Все пак сме сестри, уповавайки се една на друга.
Die Vorgeschichte Die Kleine Riesin, die Mauer und der Tiefseetaucher
Es war einmal vor langer Zeit, da war Berlin noch ein Sumpfgebiet und Riesen lebten dort. Sie pflanzten große Wurzeln ins Wasser, aus denen nach und nach Bäume emporwuchsen, deren Stämme ihnen später als Pfähle für ihre Behausungen dienten. In einer dieser Hütten wohnte eine Kleine Riesin zusammen mit ihrem Onkel, dem Großen Riesen. Er hatte ihr ein wundersames Boot geschenkt, mit dem sie über das Festland reisen konnte. Aber eines Tages rissen die Land- und Meeresungeheuer die Stadt entzwei. Einer der beiden Teile wurde von Mauern umschlossen. Auf diese Weise wurde der Große Riese von der Kleinen Riesin getrennt. Sein Zorn darüber war so groß, dass er sich in den Fluss stürzte und von dort aus die Tiefen der Ozeane durchwanderte, um den schlafenden Geysir am Meeresgrund zu suchen. Lange Jahre vergingen, bis er ihn schließlich fand. Er schleppte ihn unter die Mauern der Stadt und weckte ihn unsanft auf. Die Erde bebte, das Mauerwerk wurde unterspült und zerbröckelte, ein Sturmwind setzte das Boot der Kleinen Riesin in Bewegung und hob die Wurzeln der Bäume in die Lüfte. Als alles vorbei ist, entsteigt der Große Riese dem Fluss und macht sich auf die Suche. Die Kleine Riesin erwacht neben ihrem Boot und entdeckt einen Postsack mit Briefen, die nie zugestellt wurden. Sie beschließt, die Post zu verteilen, und findet auf ihrem Weg durch die Stadt ihren Onkel, den Großen Riesen, wieder. Jean Luc Courcoult, Autor und Regisseur
О да, искам пак да съм кума!!! Тази сватба ще я помня цял живот, това беше СЪБИТИЕТО! А Бомбето какъв беше готин в тоя костюм.... Сега ме мързи адски и ми се спи, но скоро смятам да си постна няколко снимки, които да си гледкам и да си спомням тези така готини моменти. Лека и мека!
През 2002 г, когато бях на 18, заминах за Германия, за да се пусна по неведомите студентски пътеки. Прибрах се зимата същата година за Нова година, а след това само още веднъж, лятото на 2003, за да се видя със семейство и приятели. От там нататък чааак 2007, когато уверено си взех китапа в джоба, се завърнах в Родината. И днес, днес ми беше първия път! За първи път гласувах!!! Ами не знам, вълнувам се и се кефя! Честно да си призная, цял ден се чудех, дали да го направя (не че от мързел - училището, в което е избирателната секция е само на 30 м. от къщи) и не бях сигурна в избора си (и още не съм, но каквото, такова!), ноооо в крайна сметка все някога трябваше да ида и да видя, поне ква е хавата, какво представляват изборите...поне за да не ми се смеят хората за в бъдеще, ако разберат, че никога не съм гласувала. Не че ми пука за мнението на някви баби и дядовци, но някак си и аз самата чувствам облекчение. Отидох с желание - на 25 годишна възраст, днес, малко след 17:30 ч.
В последно време съм много нервна, чак колегите на работа ми правят забележки :D Вчера шефката ми вика: "Наде, що не вземеш едно лексотанче?", и това хич не на майтап! Ех, тя ми мисли доброто, както и аз за себе си, но до такива медикаменти не ми се иска да прибягвам. Иска ми се да избягам, абе да ме няма, да потъна нейде в дън земя, не знам за колко време, та да си почина едно хубаво и да ми се укроти нервната система. Лошото е, че съм се завлякла да работя в такъв бранш, че точно сега и до края на август поне, е не мислимо да потъвам в дън земя. Ако го направя, после и земя може да няма. Без мен на къде?!? се пита всеки път. Благодаря за вниманието, но и машините си почиват...
От няколко дни нямам търпение да се прибера и да си пусна компа в къщи за да гледам филмчета. И то какви филмчета! Започнах да ги търся след като излезе новината за филма на Maiden и резултата беше много добър. Толкова добре ми дойдоха тези филмчета точно в този момент, сякаш от това имах нужда, защото бях занемърила моята металомания и въобще в последно време, поради липсата на... и аз вече не знам на какво, имам чувството, че съм като изолирана от всичко, което иначе толкова силно ме интересува. Няма какво повече да се обяснявам, поствам трейлърите на филмчетата и нека който до сега не е знаел за тях, да им хвърли по един поглед. Наистина си заслужават. Иска ми се и аз като Сам Дън да се хвана и да пообиколя света, посещавайки различни метъл фестивалчета на майната си, да се срещна с такива чудни хорица и да преживея най-лудите и незабравими дни, за които един true metal headbanger си мечтае. Horns up! Има някои неточности в информацията относно жанровете и някои групи, но мога да ги преглътна. Просто ме кефят тия филмчета и тва е!
Metal: A Headbanger's Journey:
Global Metal:
И едно друго, което не е на Сам Дън:
Get Thrashed: The Story of Thrash Metal
А това излезе преди 2 годинки и е специално за WOA. Дори мога да се похваля, че тогава ходихме да го гледаме в оригинал на кино в Essen. В кино залата, наред с останалите метъл фенове, беше и Mille Petrozza от Kreator!
"Iron Maiden: Flight 666" документира първата част от историческото турне на Maiden SOMEWHERE BACK IN TIME WORLD TOUR – 70 000 километра около света, 23 концерта на 5 континента само за 45 дни. Една от звездите на филма е специално пригоденият самолет Boing 757 "Ed Force One", пренасящ групата, целия екип и 12 тона сценично оборудване, пилотиран от сертифицирания пилот и вокалист на бандата Брус Дикинсън. FLIGHT 666 ни показва отблизо нещата на и зад сцената – нещо, което Iron Maiden позволяват за първи път на филмов екип – което гарантира, че тук ще видите най-зрелищните и забележителни кадри в историята на групата.
Ако искате да узнаете какво е да бъдеш част от най-авантюристичното турне в рок историята, не можете да пропуснете това събитие. От Мумбай до Сантяго, от Лос Анджелис до Сидни, от Токио до Сао Пауло и всички спирки помежду им – през изтощението и лудостта на феновете, от пътуването на толкова много хора в един самолет до настроенията преди и след концертите, от баровете и свободното време до скритите тайни на музикантите – наистина ще видите абсолютно всичко!
Сега ще имате уникалната възможност да гледате този филм на голям екран с дигитално High Definition качество и невероятен 5.1 surround звук, които ще ви вкарат в центъра на събитията! Филмът е режисиран от известните Скот Макфейдън и Сам Дън от Banger Productions (Metal: A Headbangers Story и Global Metal).
Премиера в България: 21.04.2009 Световна премиера: 21.04.2009
Вчера бях с приятели в един Бургаски клуб, макар и непредвидено. Имаше банда момчета, които свиреха на живо кавъри (предимно). Бяха потресаващо зле. Звука беше потресаващо зле, направо изтъпяхме! На предните редици седяха около 15 души и видимо се кефиха на бандичката. Сред тях без да искам видях и познати, моя бивша съоученичка с нейни приятели, част от които познавам бегло. Та малко или много се зарадвах на срещата и понечих да кажа нещо за музикантите, абе направо си казах мнението, че са зле! Последваха няколко втренчени, недоумяващи погледи към мен и репликата "Ама басиста ни е приятелче, хората не са зле, добре си свирят!" Еми много ясно, че за всички вас, 10-тината на първа линия, ще са супер добре, нали всичко в тоя момент опира до факта, че сте им приятели, знаете ги дори как се казват (май Стокхолм, как да го забравя вече хахаха), си помислих аз. Директно казано от мен, такава каквото ме познават, едва ли би обидило някой, но вчера май се получи лека засечка. Със сигурност някой се е почувствал кофти от моята искреност, ама момчетата просто бяха зле и тва е! Ако входа беше повече от 3 лв. със сигурност щях да си поискам парите обратно! хахахаха и не само аз, а и цялата маса готини хора, с които бях заедно, моите приятели - анти-лицемерите!! :D Бяхме в тоя клуб не повече от час (тъкмо за по една биричка) и се телепортирахме в следващото местенце, където по случайност отново имаше жива музика! Тоя път входа си струваше... само на акустична, пича направи невероятни кавъри на Tracey Chapman, Metallica, GnR и мн. др, че даже и експериментира малко със собствена интерпретация на някои от парчетата. Искаше ми се онези от първа линия в предния клуб да бяха с мен в следващият час и половина, за да си направят истински рожден ден на ушите и очите ;)
I am The Empress Beauty, happiness, pleasure, success, luxury, dissipation. The Empress is associated with Venus, the feminine planet, so it represents, beauty, charm, pleasure, luxury, and delight. You may be good at home decorating, art or anything to do with making things beautiful. The Empress is a creator, be it creation of life, of romance, of art or business. While the Magician is the primal spark, the idea made real, and the High Priestess is the one who gives the idea a form, the Empress is the womb where it gestates and grows till it is ready to be born. This is why her symbol is Venus, goddess of beautiful things as well as love. Even so, the Empress is more Demeter, goddess of abundance, then sensual Venus. She is the giver of Earthly gifts, yet at the same time, she can, in anger withhold, as Demeter did when her daughter, Persephone, was kidnapped. In fury and grief, she kept the Earth barren till her child was returned to her.
Well, Trivium are no longer newcomers, though their new vid and the new album *SHOGUN* totally blast out! Hopefully, I'll have the chance to experience them live some day.
Ами да, къв е тоя ден все пак?!?! И кой ли може да ме задължи да празнувам каквото и да било??? Супер комфортно си вися в къщи цял ден и въобще нямам и намерение да правя нещо по-различно от това! Релакс в най-брутална форма и аз съм щастлива (може би).
Ааа да, впрочем, изобщо не обичам вино! Аз съм заклет фен на бирата и такъв ще си остана! Cheers with an awesome pint!
and years go by and sometimes I feel like time is passing so quickly. Today I'm 25tomorrow I'll be 40, then 50, 60.. and who knows when the black day of my death will come. So pathetic! This time of the year I always feel a little depressed, February - Time to be smashed down by some really dark thoughts and rage emotions.
Харесвам работата си, но пътя ми до нея всеки бял ден е просто абсурден! Ок, съгласна съм, че сме малко градче, Ок, съгласна съм, че безопастността и чистотата на улиците (включително тротоарите!) е последна грижа на българина (включително кмета!), но.... айде стига вече сме се "излагали пред чужденците"! Това вече не е забавно, хора, това е лудост! Днес възнамерявах да си взема фотоапарата и да снимам в несвяст навсякъде (защото няма място, което да не е компромат за дейността на гражданите и общината), и то тъкмо след дъждовен ден (много е брутална гледката, вярвайте ми!)! Забравих да си взема дигиталното оръжие, но обещавам, в близките дни ще го направя и ще напиша едно леко ферманче до г-н кмета и обкръжените му! БЕЗУМНО! :(
A small visual tribute to the ones who follow me everywhere throughout the last 14 years!
The MOST WANTED pilot on earth is the vox of the IRONS ;) I want him, too!
UP THE IRONS!
Some funny things about the Maidens ;)
Steve Harris wanted to be a professional footballer when he was a kid, and trialled for his beloved WEST HAM when he was 14.
Bruce Dickinson was expelled from boarding school when he was 17-years-old for pissing in his headmaster's dinner.
Not only Bruce is a qualified fencer, in 1989 his team represented Britain in the European Championships.
The "Somewhere in Time" cover shows West Ham when they beat Arsenal 7-3. :)
A history graduate, Dickinson is also a published novelist, having written The Adventures of Lord Iffy Boatrace and The Missionary Position: Further Adventures of Lord Iffy Boatrace.
"Bring Your Daughter to the Slaughter" was originally written for the fifth Nightmare on Elm Street film, The Dream Child.
Producer Martin Birch reckons that, while driving to the studio to record "The Number of the Beast", he crashed into a bus full of nun, and it was a Sunday. The repair bill, he says, was 666 pounds, but he changed it to 667. ;)
In Japan, "Maiden Japan" was called "HEAVY METAL ARMY" because there was no equivalent Japanese translation.
The "Sanctuary" single which had Eddie killing Margaret Thatcher on the cover, reputedly led to fans harassing MPs, one even had a brick thrown at him.
During one of their early gigs Dave caused an explosion that melted Steve's PVC trousers to his legs, forcing him to peel them off on stage.
-source: Iron Maiden Metal Hammer Collector's Edition, 2005 (published for their 30-th anniversary-
Ами дааа, ето че и аз започнах с тази протеинова диета. Вече втори ден тъпча пилешко и кисело мляко от 0.1% и направо ми се повръща вече. Ама казала съм, че ще издържа, каквото, такова, няма шест-пет! Покрай хубавите хора, отслабнали с по 30 кила, ме обзема странно чувство, което така ме глозга, че нямаше как да не се подпукам и аз най-накрая. Какво да се прави, волята трябва да се държи будна, както и доброто здравословно състояние, иначе всички ще почнем да се търкаляме. Единствено ми е кофти, че няма да мога да се наслаждавам на най-любимото ми - ШОКОЛААААД!!!! Ах как ми липсва това чудо на природата и на човешката изобретателност... Само се надявам да не се изкуша някъде, че тогава ще се уверя със сигурност в безсилието ми пред отказа от тази неземна сладост. Важното е сега да успея да премина първите 4 етапа, а след това, като се стабилизират нещата и ще мога да похапвам по 3-4 парченца на седмица, мммммммм. Това ще ме крепи! Е, разбира се че и мисълта за по-добра фигурка също! Трябва да започна дневник за това изпитания; мислех си да записвам всичко тук, но някак си сега предпочитам диетичните ми мемоари да са ръкописни;) От време на време може да ме избива велико чувство на еуфория от неприлично добрия резултат, към който се стремя и вярвам, че ще постигна, та тогава може да се развихря и в блога, така че и други да завидят. Мдааам, завист, искам сама да си завиждам! Ха дано! Наздраве с едно обезмаслено млекце тогава!
